* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Тръгнала е Маркова майка
покрай небе, покрай земя,
да си търси сина си Марко,
сина си Марко, Делян Марко.
На път срещна ясно слънце,
отговаря Маркова майка:
- Ой те, тебе, ясно слънце,
като грееш нависоко,
нависоко й нашироко,
не видя ли моего сина,
моего сина Делян Марко.
Отговаря ясно слънце:
- Ой те, тебе, Маркова майка,
и да го видя не го зная,
не го зная и не познавам.
Отговаря Маркова майка:
- Ой те, тебе, ясно слънце,
моя Марко твърде й личен,
твърде и личен и приличен,
той си язди Шарка коня
и си вдига черен байряк.
Пак си тръгна Маркова майка
да си търси сина си Марко,
на път срещна месечинка.
Отговаря Маркова майка:
- Ой те, тебе, месечинко,
като греиш ти високо,
ти високо й нашироко,
не видя ли моего сина,
моего сина, Делян Марко.
Отговаря месечко:
- Видях, видях, Маркова майка,
покрай море той си язди,
той си язди Шарка коня
и си вдига черен байряк.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010