* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Замъчи се Божа майка, Коладе ле,
от Игнажден до Коледа, Коладе ле,
да си роди Сина Божи,
Сина Божи, Исуса Христа.
Родила го на Коледа.
Родила го, изгубила го.
Тръгнала е да го търси.
Срещнала е тумба момци.
Тумба момци, коледари.
Срещнала ги, питала ги:
- Ой ви, вази, тумба момци,
като ходите коледари,
видяхте ли моя сина?
коледари отговарят:
- И да го видим, не го знаем,
твоя сина Исуса Христа.
Отговаря Божа майка:
- Моят син, той е личен,
моят син Исуса Христа.
На чело му ясно слънце.
На глава му дребни звезди.
На гърди му ясен месец.
коледари отговарят:
- Видяхме го в Цариграда,
в Цариграда при ковача.
При ковача кон ковеше,
кон ковеше, кон яздеше,
кон яздеше, сабя въртеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.