* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Замъчи се, Коладе, Коладе ле,
Божа майка, Коладе, Коладе ле,
от Игнажден до Коледа,
да си роди Христа Бога.
Как го роди, тъй го изгуби,
тръгнала е да го търси.
Срещнала е тумба момци,
тумба момци, коладници.
- Ой ви, вази, тумба момци,
не срещнахте ли моя сина,
моя сина Христа Бога?
Па отговарят тумба момци:
- Да го срещнем, не го знаем.
Па отговаря Божа майка:
- Моя сина, той си личи,
той е личен и приличен -
на чело му ясно слънце,
на гърба му ясен месец,
на гърди му дребни звезди.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010