* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Изгряла ми е ясна зора,
из хубава Влашка земя,
то не било ясна ми зора,
най е била Маркова маля,
да си търси сина си Марка.
на път срещна ясното слънце;
проговаря Маркова маля:
- Ой те `й тебе ясно ми слънце,
ти като грееш денем, нощем,
толкоз високо, толкоз широко,
не видя ли мой сина Марка?
- Ой те, тебе, Маркова маля,
и да го видя твой сина Марка,
и да го видя, не го познавам.
Проговаря Маркова маля:
- Мой сина Марко е личен, приличен -
на глава му ясен месец,
ясен месец с рой звездици.
Отговаря ясно ми слънце:
- Видях го, видях твой сина Марка -
във черкови той влизаше,
от манастири излизаше,
млади булки венчаваше,
малки деца кръщаваше.
Тебе пеем, Маркова маля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.