* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Изгряла е ясната звезда
по хубава равна България,
то не ми било ясната звезда,
я най било Маркова майка,
Маркова мама Марко си търси,
Марко си търси, за Марко пита.
Че срещнала ясното слънце,
че отговори Маркова мама:
- Ой те, тебе, ясното слънце,
я ще те питам право да кажеш.
Високо седиш, широко гледаш,
не видя ли моя Марко.
Че отговори ясното слънце:
- Аз да го видя, не го познавам.
Че отговаря Маркова мама:
- Моя Марко личен, приличен,
личен, приличен, лично накичен -
на чело му ясната звезда,
на гърба му ясния месец,
на рамо му пушка бойлия,
във ръка му сабя френгия.
Че отговори ясното слънце:
- Аз го видях татък долу,
татък долу у Стамбола,
бой се бие с невярна вяра,
с невярна вяра арнаушка,
арнаушка още хайдушка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.