* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Събрали се, Добро льо, събор момци,
Добро льо, мой Добро льо, Коладе ле,
събор момци коладници,
крачим, крачим, право стоим,
право стоим у Добрюви,
у Добрюви равни двори,
равни двори, чемшир порти.
Похлопали, потропали,
че излезе Добрюва мама,
че ни отвори чемшир порти,
че ни уведе у равни двори,
че ни уведе, че ни извика:
- Ой ви, вази, събор момци,
като ходите вред по света,
не видяхте ли моят син?
Отговаря Самси Добри:
- Да го видим, не го знаем,
да го чуем, не го знаем.
Отговаря Добрюва майка:
- Моят син е твърде личен,
твърде личен и приличен -
на гърди му ясно слънце,
на плещи му ясен месец,
на скута му ситни звезди.
Туй на здраве на юнака!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010