* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Имала й мама едного синка, Коладе ле,
едного синка Иванчо.
Загубила го стара майка,
че тръгнала да го търси,
че си срещна ясно слънце,
срещнала го, питала го:
- Ой те, тебе, ясно слънце,
като изгряваш от край земя,
и залязваш на другия,
не видя ли мойто момче?
Па отговаря ясното слънце:
- И аз да го видя не го познавам.
- Мойто момче, лично момче,
на чело му ясно слънце,
на гърди му ясен месец,
на гърба му дребните звезди.
Па отговаря ясното слънце:
- Не съм видял твойто момче,
най съм видял Дели Марка,
как се бие с керван турци,
с керван турци - анадолци.
Ранили бяха Дели Марка
дор седемдесет люти рани.
Кат го раниха долу падна,
долу падна, чадър метна,
чадър метна, кон превърза.
От де се взело юшу-кушу,
че си кацна на Марков чадър,
както е кацнало тъй запищяло.
Па отговаря Дели Марко:
"Ой, те тебе, юшу-кушу,
още ми държи дясната ръчица,
ще ти изтръгна тънката шашка,
ще ти отрежа сурлова глава!"
Като зачу сурлово орле,
с крилца поклепа, та прехвръкна,
че премина през бял Дунав,
че си кацна на росно ливаде.
Както й кацнало билки събрало,
дор седемдесе люти билки,
люти билки крошумови.
С крилце поклепа, че премина,
че премина през бял Дунав,
че си кацна на Марков чадър,
както й кацнало билки спуснало.
То ги пусна, Марко се спусна,
че превърза седемдесе рани,
кат ги превърза на крак скочи,
чадър дигна, кон възседна,
че отиде да си гони,
да си гони керван турци.
Кат ги гони, тъй ги стигна,
по-малко ги с шашка сече,
по-много ги с кон завлече.
Справикна се Дели Марко:
"Да си да дойдеш, юшу-кушу,
да се наядеш с турско месце,
да се напиеш с черни кърви!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.