* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Замъчи се Божа майка, Коладе ле,
от Игнажден до Коледа, Коладе ле,
да си роди Млада Бога,
Млада Бога - Исус Христа.
Родила го й на Коледа,
как го роди, тъй загуби.
Тръгнала й да го търси,
срещнала е тумба момци,
срещнала ги, питала ги й:
- Ой ви, вази, тумба момци,
кат водите куладвата,
срещнахте ли моя сина?
Отговарят тумба момци:
- Ой те, тебе, Божа майка,
да го видим, не го знаем.
Отговаря Божа майка:
- Моя сина, той си личи -
на чело му й ясно слънце,
на гърди му й ясен месец,
на глава му й дребна звезда.
Отговарят тумба момци:
- Видяхме го в Цариграда,
в Цариграда на ковача,
на ковача кон ковеше,
петълте му малъмени,
гвоздейте му посребрени.
Ний оттука, Господ тука,
колкот звезди по небето,
толкоз здраве на тез хора.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.