* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Жераве фърчат високо,
бабичка седи до плета,
бабичка дума жерави:
- Жерави, вия дунави,
вий кат високо фърчате
и нашироко гледате,
вий нали, баба, видяхте
мой синка, терзи Стояна?
- Ний кат високо фърчаме
и нашироко гледаме,
видяхме, бабо, видяхме
твой синка, терзи Стояна -
на висок чардак седеше,
мораво сукно кроеше,
кроеше и тъй го тъкмеше,
на Тодорка го тъкмеше:
"Де е Тодорка, да дойде!"
Таман си дума придума,
хей га Тодорка отде иде
със бели котли за вода,
със китка дзюмбюл на стърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010