* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Доброва мама на път седи,
ей, Добре, мой Добре, Коладе,
на път седи, за Добря пита,
че попита ясно Слънце:
- Ой те, тебе, ясно Слънце,
като грееш нависоко,
виждаш толкоз нашироко,
виждаш ли моего Добря?
Отговаря ясно Слънце:
- И да го видя, не го познавам.
Отговаря Добрева майка:
- Мой е Добри личен юнак,
на калпак му дребни звезди,
на гърди му ясно слънце,
на плещи му ясен месец.
Отговаря ясно Слънце:
- Твоя Добри татък долу,
татък долу в Цариграда,
в Цариграда на ламбанти,
на ламбанти кон ковеше,
подкова го, оседла го,
възседна го, прояри го,
татък горе към Стоянови.
Стоян има до три моми -
първата му кон поема,
втората му стол подлага,
третата му китка дава,
китка дава и нарича:
"На ти, Добре, тази китка,
занеси я при мама си,
да не рече твойта мама,
че си нямаш в Цариграда,
в Цариграда любовница!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.