* * *

Майка изгубила сина си и го дири

- Караш ме, мале, пъдиш ме
да пода, кер да керувам,
пък я съм малък, та глупав,
още съм болен, неволен,
йема ще стана да тръгна,
ще върва, додето мога,
доде не мога, ще седна,
ще седна, да отпочина.
Ще ходиш, мале, ще ходиш,
по краят низ пътищата,
ти пъкьовете ще гледаш
и пътниците ще питаш,
и дор' пилците ще питаш,
пилците и жиравьето:
"Пилцета, люстовичета,
като високо фъркате,
пилцета, нели видехте
моето сина Стояна?"
"Бабо ле, стара старико,
видех го, бабо, Стояна,
край морето лежеше,
ситен му пясък постеля,
тевна му мъгла покрива,
бял бе му камен възглавье,
църния гарван, майчице,
с уста му вода носеше,
с криле му сянка правеше,
чакаше Стоян да умре,
да му тялото изеде!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010