* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Манда по краят ходеше,
по краят, по гувенята,
та пътниците питаше:
- Пътници, вие друмници,
като ми по кяр ходите,
ходите, кер керувате,
наш Дима не ли видехте,
не ли го по път срещнахте?
Еко го Димо видите,
да му на Дима кажете,
нека си дойде наш Димо,
Майка му мома одбрала,
баща му купил биволи.
- Бабо ле, Димова мале,
и да го Дима видиме,
де ще го Димо познаем?
- Пътници, той си е личен,
на десната му ръчица
Мало му пръсле немаше.
Тия на Манда думаха:
- Мандо ле, горка сирота,
сирота, неудъхнала,
лефтера у зла мащеха,
женена у зло другаре,
църни се, Мандо, поди си -
Той Димо веке загина.
Вчера през Дунав минахме,
накрай Дунава лежеше
Едно ми младо юначе,
ситен му песък постилка,
студен му камък възглафка,
темна му мъгла покрифка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010