* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Зазорила се ясна ми звезда
низ хубава Влашка му земя,
не е била ясна ми звезда
а е била Маркова мале.
Ходи търси сина си Марка,
на път срещна ясно слънце:
- Добър ден ти, ясно слънце!
- Дал по-добро, Маркова мале.
Отговаря Маркова мале:
- Ида ида, ясно слънце,
да си търся сина Марка.
Не видя ли мойго сина,
мойго сина Крали Марка?
- И да го видя, Маркова мале,
не познавам твойго сина...
Отговаря Маркова мале:
- Все със месец опасан беше,
със ситни звезди осипан беше!
- Видях го, видях, Маркова мале,
от на стърна бял Дунава,
отиваше да кумува,
да кумува, да сватова.
На път срещна четирийсет,
четирийсет все еничери
и петдесет баш панягюри.
Тия си Марка обдумаха:
"Слизай си, Марко, от конче,
да не ти кървим сините седла,
сините седла, жълтите юзди!"
Марко ми се яд наяди,
та изтегли тънка сабя,
та замахна на две страни,
та кайдиса четирийсет еничери
и петдесет баш панягюри.
И пак отиде да кумува
да кумува да сватува.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.