* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Събрали се отбор момци
на раздвори Димитрово,
по ред седят, на кръст пият.
Залива им Божа мале,
залива им и ги пита:
- Ой ви вазе, отбор момци,
вий като ходите вред по света,
вред по света, по селата,
по селата, из къщята,
не видяхте ли мойта синка,
мойта синка, мой Димитър?
Отговарят отбор момци:
- Да го видим, не го знаем,
не го знайем, не познаваме.
Отговаря Божа мале:
- Мойта синка е прелична,
твърде лична, най-прелична,
на чело му - тъмен месец,
на гърди му - ясно слънце,
снагата й му напръскана,
ситни звезди светлинички.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010