* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Стоян си майци думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
гледай ма, мамо, гледай ма,
гледай ма, ненагледай ми са,
хортувай, надумай ми са
още ми днеска и утре,
я по други ден, мале ле,
ки ида, мамо, ки ида,
ки ида, няма да дойда,
очите ки та заболат
пътища, мамо, да гледаш;
краката ки те заболат
пътища, мамо, да вървиш;
петата ки те заболи
пътници, мамо, да питаш.
И тръгна Стоян, отиди.
Чикала баба, гледала,
няма го Стоян да дойди,
очите я заболяли
пътища баба да гледа;
краката я заболяли
пътища баба да върви;
устата я заболяла
пътници баба да пита:
- Пътници, вие друмници,
като по пътю вървити,
та не видяхти ли, пътници,
моята сина Стояна,
че тя е лична прилична -
на гръди му ясно слънце,
на глава му ясен месец?
Пътници бабо думаха:
- Може го, бабо, видяли,
ние го ни познавами.
Баба жерави думаше:
- Жерави, вие морави,
като високо хвъркате
и на широко гледате,
ни видяхти ли, жерави,
моята сина Стояна?
Жерави баба думаха:
- Ния го, бабо, видяхме,
накрай морето лежеше,
лежеше, душа береше,
бял му пясък бя постелка,
мряморен камън главница, (2)
синьо му небо покривка,
черни гарвани другари,
лежеше, душа береше,
във ръка книже държеше,
бяло книже, черно писмо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010