* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Разшета се Божа майка,
ей Коладе, мой Коладе,
хем си шета, хем си чака,
хем си чака свойго синка,
свойго синка и Стоянча.
Не дочака свойго синка,
свойго синка и Стоянча.
най дочака збороинци.
Божа майка отговаря:
- Лельо варе, збороинци,
збороинци, зговорници,
кат ходите по все поле,
по все поле по широко,
да сте видяли мойго сина,
мойго сина и Стоянча?
Збороинци отговарят:
- Лельо варе, Божа майка,
да сме ги видяли, не познаваме ги.
Божа майка отговаря:
- Мойго сина много й личен,
много е личен и приличен,
тъй приличен и накичен -
на челце му ясно слънце,
на гърди му ясен месец
на поли му ясни звезди.
Збороинци отговарят:
- Видяхме го малко нещо,
вързала го горска дива,
горска дива самодива,
вързала го с руса коса,
че го пие с черни очи,
с черни очи черешови,
че го бие с тънка снага,
с тънка снага фиданова,
че го стреля с тънки вежди,
с тънки вежди гайтаневи,
че го кара сутрин зора,
сутрин зора бос по слана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.