* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Изгряло ми е, Коладе ле, синьо зоре, Коладе ле,
синьо зоре, син бял пламък,
не ми било синьо зоре,
най ми била Маркова майка,
тя си търси нейна синка,
нейна синка, Крали Марка.
На път срещна ясно слънце,
отдалеко поклон прави,
а отблизо селям дава;
запитала й ясното слънце:
- Хей та тебе, ясно слънце,
като гледаш отвисоко,
а пък гледаш нашироко,
не видя ли моя синка,
моя синка - Крали Марка?
Отговаря ясно слънце:
- И да го видя, не го познавам.
Казваше му Маркова майка:
- Моят синка много е личен,
много е личен, тъй приличен -
на гърди му - ясно слънце,
на плещите му - тъмен месец,
по снагата му - рой звездички.
Отговаря ясно слънце:
- Видях го, видях, Маркова майко,
татък долу край морето,
бой си бие золба турци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010