* * *

Майка изгубила сина си и го дири

- Жеравья, вия буравья!
Ка'то високо хвъркате, (2)
и на широко гледате - (2)
да не видяхте, жеравья, (2)
моято сина Стояна?
- Старийо, бялокосийо,
видяхме го, джаном, мер не го, (2)
от 'нъва стърна Бял Дунав - (2)
ситен бе пясък постелка,
тевна бе мъгла покривка, (2)
бял беше камень възглавье; (2)
над главата му седяха
дорь' двама църни гарваня. (2)
С уста му вода носеха, (2)
с нектя му 'лябец чакаха,
с крилья му сянка държаха.
И той хми тихом говоря:
"Гарваня, църни гарваня,
от щом ме толков' гледате -
с уста ми вода носите,
с нектя ми 'лябец чекате,
с крилья ми сянка държите?"
"Повниш ли, Стоене, повниш,
като пиля в гор' горяхме,
пак ти ня, Стоян, извади,
извади та ня спаси!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010