* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Ясна се й зора зазорила,
из хубава Влашка земя.
То не било ясна зора,
я най е било Маркова майка -
отхождаше да си търси,
да си търси Краливича Марка.
На пътя срещна ясното слънце:
- Добра среща, ясно слънце.
- Дал Бог добро, Маркова майка.
Отговаря Маркова майка:
- Ой те тебе, ясно слънце,
не виде ли моя го Марко?
Отговаря ясно слънце:
- И да го видя, не го познавам.
- Моя го Марко личан-приличан,
със ясен месец препасан беше,
със дребни звезди обсипан беше.
- Видях го, видях, Маркова мале,
отхождаше кум да кумува,
кум да кумува през две села.
На път срещна четирийсе,
четирийсе еничера.
Еничери Марко думаха:
"Слизай си, Марко, от хранен коня,
да не кървавиш сините седла,
сините седла, жълтите юзди!"
Краливичан Марка яд наядило,
че си помъкна тънката сабя -
еднъжкън Марко налево махна,
докат си Марко надесно махна,
кон му потъна дор юзюнжи,
дор юзюнжи със ясни кърви,
до гривата със лешове.
Че ми се Марко на коня метнал,
че отиде край бели Дунав,
с пясък си Марко сабя триеше,
с вода си Марко лице миеше.
Ой те тебе, Краливичан Марко,
тебе пеем, Бога славим,
от Бога ти туй наздраве!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010