* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Тръгнала е Маркова маля,
из хубава Влашка земя,
да си тръси юнак Марко.
Срещом срещна ясно слънце,
срещнала го, питала го:
- Ой те тебе, ясно слънце,
като изгряваш сутром рано,
и обзахождаш вечер късно,
не видя ли моя сина,
моя сина - юнак Марко?
Отговаря ясно слънце:
- Ой те тебе, Мкркова мале,
яз не видях юнак Марко;
подир иде моя братец,
моя братец ясен мехец,
посрещни го, попитай го.
Посрещна го, попита го:
- Ой те тебе, ясен мехец,
като вечер касно изгряваш
и сутрина обзахождаш,
не видя ли юнак Марко?
Отговаря ясен мехец:
- Ой те тебе, Маркова маля,
аз не видох юнак Марко;
подир иде мойта сестра,
мойта сестра, милна сестра,
милна сестра, ясна зора,
посрещни я, попитай я.
Срещнала я, питала я:
- Ой те тебе, ясна зора,
като изграваш сетром рано
и захождаш среди пладня,
не вида ли юнак Марко?
Отговаря ясна зора:
- Той със турци бой се бие!
Кога турци Марко ударят,
потръсва се земя и небе;
кога Марко турци удари,
потръсва се земя и гора.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010