* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Замъчи се, затруди се, хей Божа майка,
хей вода, мътна вода, вода, хей Йордане,
от Игнажден до Коледа,
да си роди мъжко чадо,
в канарите пещерите.
Че се роди Млада Бога,
че го роди в канарите,
в канарите, в пещерите.
Занесли го на реката,
на реката Йордане
да си кръстят Млада Бога.
Кръстили го, уверили го,
уверили го Исус Христос.
А пък стара Божа майка,
как го роди, тъй го загуби,
че си тръгна да го търси,
открай земя до край земя.
Не си срещна нийде нищо,
най си срещна ясно Слънце.
Как го срещна,тъй го пита:
- Ой те й тебе, ясно Слънце,
като изгряваш открай земя,
не видя ли мойто момче,
мойто момче, лично момче?
На гърди му ясно слънце,
на чело му ясен месец!
Отговаря ясно Слънце:
- Ой те й тебе, стара майко,
аз го видях налбанджия,
налбанджия кон ковеше,
слънчева мома кон държеше.
Колкот звезди у синьо небе,
толкоз здраве в тази къща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.