* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Погубил се Марко юнак,
покрай горица, покрай зелена.
Тръгнала й Маркова майка
да си търси Марко юнака;
вървяла й, що вървяла,
на път срещнала ясното слънце
и отдалечом поклон поклони,
и отблизо селям даде:
- Ти, като грееш небе и земя,
небе и земя, вода и гора
нейде не видя ли Марка юнак?
И отговаря ясното слънце:
- И аз като грея земя и небе,
земя и небе, гора и вода,
аз не си видях Марко юнака.
Иди питай темен месец.
Вървяла й що вървяла
на път срещнала темен месец
и отдалече поклон поклони,
а отблизо селям даде,
селям даде, попита го:
- Ти, като темиш земя и небе,
земя и небе, гора и вода
не видя ли Марко юнак?
И отговаря темен месец:
- Аз като темя земя и небе,
земя и небе, вода и гора,
и аз не си видях Марко юнак.
Иди питай темна мъгла.
Вървяла й що вървяла,
на път срещнала темна мъгла.
И отдалечом поклон поклони,
а от близо селям даде,
селям даде, попита я:
- Ти, като темиш земя и небе,
земя и небе, вода и гора,
не видя ли Марко юнак?
Отговаря темна мъгла:
- И аз като темя земя и небе,
земя и небе, вода и гора,
и аз си видях Марко юнака!
Марко юнак татък долу,
татък долу до Черно море,
до Черно море - Созополе.
Постеля му беше зелена морава,
възглавница му беше мрамор камък,
покривка му беше синьото небе.
И наздраве, (името на момчето),
тебе пейме, Бога славим!
Колкото сме речом рекли,
толком здраве в тази къща!
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010