* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Погубил се й Марко юнака,
покрай горица, покрай зелена.
Тръгнала е Маркова майка
да си търси Марка юнака.
Вървяла е, що е вървяла,
на пътя срещна ясното слънце,
отдалеком поклон поклони,
отблизом му селям даде,
селям даде, попита го:
- Ой та тебе, ясно слънце,
като светиш небе и земя,
небе и земя, вода и гора,
нейде не видя ли Марка юнака ?
Отговаря ясното слънце:
- Аз като светя небе и земя,
небе и земя, гора и вода,
нийде не видях Марка юнака.
Че е тръгнала Маркова майка,
вървяла е, що е вървяла,
на пътя срещна темния месец.
Отдалечум поклон поклони,
отблизом му селям даде,
селям даде, попита го:
- Ти като тямнеиш деня и нощя,
ти не видя ли Марка юнака?
Отговаря темян месец:
- Аз като темнея деня и нощя,
деня и нощя, земя и небе,
земя и небе, гора и вода,
ази си видях Марка юнака.
Марко юнака - татък долу,
татък долу, край Черно море,
край Черно море болен лежи,
постеля му и зелена морава,
възглавницата - мрямор камък,
покривка му и тъмен облак.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010