* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Наред седят светом светци, Коладе ле,
Младе наш Божне ле, Коладе ле,
Божа майка им налива.
Наред седят, накръст пият.
Божа майка им долива,
ем долива, ем налива,
ем налива, ем ги пита:
Ой ви, вази, светом светци,
като ядете, ем пиете,
не видяхте ли мой сина,
мой сина, Господина?
Отговарят светом светци:
- Да го видим, не го знайме,
не го знайме, не го познаваме.
Отговаря Божа мама:
- Мойго й сина твърде е личен,
твърде е личен и приличен -
на чело му ясно слънце,
на гърди му ясен месец,
на скути му дребни звезди.
Отговарят светом светци:
- Видяхме го татък долу,
татък долу, по надолу.
Лъжеха го дор три моми -
първа лъже да му вземе,
да му вземе ясно слънце;
втора лъже да му вземе,
да му вземе ясен месец;
трета лъже да му вземе,
да му вземе дребни звезди.
Хай наздраве. Туй от нази!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.