* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Завардила Божа майка,
над рай Божи Димитрово,
ред пътища, ред друмища
дано си изварди нейния синка,
нейния синка свети Димитра.
Не си изварди нейния синка,
най си изварди ред пътници,
ред пътници, ред друмници,
как ги изварди, тъй ги попита:
- Ой ви, вази, ред пътници
ред пътници, ред друмници,
не сте ли виждали моего синка,
моего синка свети Димитра?
Отговаря ред пътници,
ред пътници, ред друмници:
- И да го видим, не го познаваме.
Отговаря Божа майка:
- Моего сина личен-приличен,
на чело му Ясно слънце,
на гърди му Ясен месец,
помесено с дребни деници.
Отговарят ред пътници:
- Видели сме го, чували сме го
татък долу Влашката земя,
Влашката земя, Богданската,
По механето, по кафенето,
Среща му седят до три моми,
до три моми, до три самодиви:
първата му диван седеше,
втората му чибука пали,
третата му чашка налива.
Отде се взело виса крясък,
че си разпиля до три моми,
три моми, три самодиви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.