Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Стоян майци си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
караш ме, мале, нудиш ме
и ме на чуждяк провадаш,
на чуждяк, на чужд вилаякь
на пода кяр да кяровам.
Караш ме, ала не знаеш,
не знаеш и не отбираш
колко е мъчно чуждинство,
мъчно, мале ле, усилно!
Инак е мъчно и по ня,
ала в неволя - най-мъчно,
га легнеш болен, неволен!
Да немаш нийде никого
вратица да ти отвори,
при тебе, мале, да дойде
водица да ти донесе,
сърцето да си разхладиш,
огънят да ти постъкне
и укос да ти донесе.
Мале ле, мила майчо ле,
многото си ме гледала
още ме малко погледай,
доде пилцяте да хвръкнат,
пилцяте - лястовиците.
И я със тях ще тръгна
и нема вейке да дойда.
Мале ле, мила майчо ле,
на кого завал ще стане,
завал, мале ле, и зарар?
Ногите ще те заболят
от пъкювето чаканьнье,
очите ще те заболят
от пътниците гледаньнье,
устата ще те заболят
от пътниците питаньнье!
И стана Стоян, та тръгна,
отиде, вейке не дойде.
Дошло е време подзимно,
сички се от кяр завръщат.
Стояновата майчица
по пъкювето чакаше,
та пътниците питаше:
- Пътници, вие друмници,
като отдалек идете,
пътници, няли видехте
моегог сина Стояна?
Тие хи пътници думаха:
- Бабо ле, Стоянова майка,
не сме Стояна видели!
Подире идат жеравье,
дето си хвъркат високо -
може да са го видели!
Кя си жеравье питаше:
- Жеравье, вие буравье,
като високо хвъркате
и на широко гледате,
жеравье, няли видехте
моегог сина Стояна?
- Бабо ле, Стоянова мале,
та видехме го, мер не го -
от нъва стърна бял Дунав.
Лежаше, душа беряше.
Постеля му бе земята,
възглавье - камень мермерен.
Два го гарвана чакаха
душата да му излезе,
очите да му изкълват.

 


Бургас, преселница от Крушевец, Бургаско; на собакь (СбНУ 57, № 1227 - "Видели ли са сина й - 2").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010