* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Тръгнала е Маркова мама, Коладе ле,
да си търси Марко юнак;
тук потърси, там потърси,
нийде Марка не найдила.
Провикна се Маркова мама:
- Мъри, звездо, вечернице,
като грееш на високо,
и огряваш на далеко,
не видя ли моя сина,
моя сина, Марко юнак?
Отговаря вечерница:
- Ой, те тебе, Маркова мама,
видях го, видях снощи вечер,
снощи вечер на Бяло море,
конче пои и му дума:
"Я пий, конче, бистра вода,
да ти стигне два дни, три дни,
ще преминем Бяло море,
ще да идем в чужда земя,
из Моравско равно поле,
ще идеме в Струга града."
Напило се младо конче,
преплувало Бяло море,
че отишли във Моравско,
във Моравско равно поле;
отиде си в Струга града,
че си свари триста души,
триста души поробени,
че ги свари на бесило,
на бесило, на мъчило -
старите ще ги колят,
младите ще ги бесят,
а момите ще ги потурчват,
дребни деца ще поробват,
да ги правят еничери.
Гледа Марко и се чуди,
а конче му отговаря:
- Ой те, тебе, Марко юнак,
повдигни си синьо седло,
че си бръкни в дисагите,
извади си остра сабя,
остра сабя, ятагана.
Накуръжи се Марко юнак,
че си бръкна в дисагите,
че извади остра сабя,
остра сабя, ятагана.
На четири я разтвори,
на коляно я заглади,
завъртя я надясно,
докат я сключи наляво,
че си изкла всички турци,
че отърва тристе роби.
Паднаха му на колене,
целуваха му десницата,
десницата и коленете:
- Фала тебе, Марко юнак,
че ни отърва от бесило,
от бесило, от мъчило!
Туй наздраве, Марко, млади юнак!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.