* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Тръгнала е стара майка,
от край зиме, до край зиме,
да си търси лично момче,
лично момче, приличничко.
Де когот' срещна и запита:
- Не видя ли мойто момче?
Най-подир срещна ясното слънце
Па отговаря стара майка:
- Ой та й тебе, ясно слънце,
ти кат изгряваш от край зиме,
кат залязваш до край зиме,
не видя ли мойто момче?
Па отговаря ясното слънце:
- Ой те, тебе, стара майко,
и да видя, не познавам!
Най си срещнах Дели Марко
кат се бие с керван турци,
керван турци, анадолци.
Ранили го дор седемдесет,
дор седемдесет люти рани,
че са устанил Дели Марко
и разпрегнал бял чадъра,
и си седнал под чадъра.
Де се е зело Ушо-Кушо
че си кацнал на чадъра.
Па отговаря Дели Марко:
"Ой та й тебе, Ушо-Кушо
що не ми държиш дясната ръка
да си извадя тънка сабя,
да ти отрежа сура глава?"
Ушо-Кушо нищо не рече,
крилца клепна, че си хвръкна,
че си кацна у Влашка земя,
Влашка земя, росно ливади
и набрало люти треви,
люти треви куршумови.
Пак си кацна на чадъра,
крилца клепна, треви изпусна
че си вземал Дели Марко
и си умил лютите рани,
кат ги умил тъй заздравял.
Па възседна ранен коня
и пристигнал керван турци
по-многото с кон завлече,
по-малкото със сабя изсече.
Па се спровикнал Дели Марко:
"Ой те, тебе, Ушо-Кушо,
ти дето си тук да дойдеш
да се двама побратиме,
ти ще ми носиш люти треви,
аз ще те раня със турско месо,
ще те поя с черни кърви!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.