* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Замъчи се Божа майка, Коладе ле,
от Игнажден до Коледа,
на разпътум цариграшкум
да си роди Риста Бога.
Как се мъчи, тъй го роди,
как го роди, тъй го изгуби,
тръгнала е да го търси,
че седнала на кръстопът,
който мина, все го пита.
Долу идат тумба момци,
тумба момци коледари,
па отговаря Божа майка:
- Ой ви вази, тумба момци,
видяхте ли мойто момче?
Па отговарят тумба момци:
- Ой те тебе, Божа майко,
и да видим, не познаваме.
Па отговаря Божа майка:
- Мойто й момче приличничко -
на гърди му ясно слънце,
на чело му й ясен месец,
скутите му й позлатено
с дребни звезди покапано.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010