* * *

Лютица Богдан

Ей, прочул ми се е Радичко
от хора кули да прави,
от глави кале да гради.
Ей, толкоз му кусур остана
на един глава да земи,
калето да си догради.
Ей, чуди се, мая Радичко,
за кого да си проводи.
Радичковата невяста,
тя на Радичка думаше:
- Либе Радичко, Радичко,
аз имам братче Богданче,
дай да му книга проводим,
Богдан на гости да доди,
главата да му обземем,
калето да си доградим.
Бре, де ги зачу Богданчо,
той си кончето нахрани,
нахрани, още напои,
със два го смока припаса,
че се на конче преметна,
у Радичкови да иде,
у Радичкови на гости.
Богдановата майчица,
тя на Богдана думаше:
- Сино Богдане, Богдане,
седи, Богдане, не оди -
ти щеш, Богдане, да идеш,
лоша кръвнина жда падне.
Богдан майка си не слуша,
той у Радичка отиде
у Радичкови на гости.
Като му конче пръхтеше,
тъвна се мъгла дигаше,
като му конче ехтеше,
калдаръм пътя звънтеше.
Като го видя Радичко,
той си, бре, холам, забягна
със семемдесе дружина,
със семдесе и седем,
толкоз троица остави,
портите да му разтворят.
Дорде му порти разтворят,
конче му кале прескочи.
Сестра му кадън Елена,
тя на вратата излази,
че на Богдана думаше:
- Братче ле, братче Богданче,
добре ми доде, братче ле,
таман ми няма Радичко,
да те хубаво нагостя,
нагостя, още напоя.
Че му й кончето поела,
че го в пайвани завела,
Богдана в къщи въвела.
Три дни са яли и пили.
Що му се дрямка додряма,
той на Еленка думаше:
- Сестро Еленке, Еленке,
кво ми се дрямка додряма,
я, на ти пъстра стовничка,
налей я с вода студена -
кога се от сън събудя
устата да си разквася.
Еленка дума Богдану:
- Братче ле, братче Богданче,
белким си вино нямаме,
ми жда ти вода налея?
Тя й зела жълта стовничка,
пуснала й душна бъчова,
наляла й вино червено,
туряла й билки сякакви,
че му я тури до глава -
кога се от сън събуди,
устата да си разкваси.
Че го й Елена вардяла.
Като си заспа Богданчу,
тя го окова, увърза -
на крака тежки букаи,
на шия ситно синджири,
и му ръцете увърза
със девет ката ибришим,
ибришим - тънка коприна.
Че на вратата излази,
че се изясно провикна:
- Либе Радичко, Радичко!
Де да си, либе, да дойдеш,
каква ти лова улових,
главата да й обземиш,
калето да си доградиш.
Богданчо в Сън ми я зачу;
като ми рипна Богданчо,
със крака букаи строши,
със шия ситно синджири,
пусти се ибришим не къца,
ибришим - жълта коприна.
Ей го Радичко, че иде
със седемдесе дружина,
със седемдесе и седем;
той на Богдана думаше:
- Шурьо льо, шурьо Богдане,
кво да те правя, шурьо льо?
Главата жда ти обвзема,
калето да си доградя.
Богдан Радичку думаше:
- Зетче ле, зетче Радичко,
ти иди на край селото,
изкопай дупка дълбока,
че ме до пояс зарови,
че ми главата обземи,
да ми се смеят хората.
Радичко стана, отиде,
той си го, холам, послуша -
отиде на край селото,
изкопа дупка дълбока,
че го до пояс зарови,
та че отиде, отиде
със седемдесе дружина
главата да му обзима.
Той му се милно молеше:
- Зетче ле, зетче Радичко,
я ми ръцете отвържи,
двамата да си простиме,
тогив ми земи главата!
Той му ръцете отвърза.
Като го хвана Богданчо,
от ръце сабя отвъртя,
че му главата отряза,
че го на мръвки насече.
Ей на Еленка, че иде,
тя на Радичка думаше:
- Сечи го, сечи, Радичко,
та му главата обземи,
та си калето догради!
Като на близо отиде,
тогив Еленка разбрала,
тя се изясно провикна:
- Сечи го, братче, сечи го,
та му главата обземи,
че ме на гости не води!
Че при Богдана отиде.
Като я хвана Богданчо,
той й главата отряза
и на Еленка думаше:
- Ай гиди, сестро Еленке,
ай гиди, женска пасмино,
какво се скоро обръщаш!
Той им телата насече,
мръвка по мръвка направи,
по овошки ги накачи,
Че се изясно провикна:
- Слушай те, орли и гарвани,
зетьово месо да ядете,
зетьово, още й сестряно!
Че се на конче преметна,
право у тях си отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009