* * *

Лютица Богдан

Седнал ми Манол да яде,
да яде Манол да пие
с негова стара майчица.
Манол ядеше и пиеше
и се силно подсмиваше.
Мама на Манол думаше:
- Маноле, синко Маноле,
дали се на мен подсмиваш,
или на мойте старини?
Манол мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато бяхме мънички
с нашата сестра Минчица,
на пътя като играехме,
купчинки пепел правехме
и ги нагоре хвърляхме?
Кат мина Айрадън
страшен хайдутин,
Минчица той си открадна.
Ще ида, мамо, ще ида,
ще ида Минка да видя.
Майка му му се молеше:
- Стой, недей, синко, отива,
Айрадън ще те убие.
Манол мама си не слуша,
че си кончето възседна
и за Айрадънови той тръгна.
Край село кат наближава,
белянки платно беляли
и на Манола думаха:
- Стой, недей, юначе, отива,
Айрадън ще те убие!
Голяма й кула направил
се с глави, се с момски глави,
една му глава трябваше
кулата да си изкара.
Манол не ги послушва,
сред село отива
и на Минкини порти повиква:
- Я излез, сестро Минчице,
излез да ме посрещнеш.
Никой кат се не обадил,
Манол си конче побутва
и си портите прескача.
Минчица дете държеше,
Манола си посрещнала.
Ранила го е, поила,
Манол си сладко заспива.
Негова сестра Минчица
с ибришим му ръце вързала.
В туй време Айрадън се задава.
Минчица Айрадън думаше:
- Либе Айрадъне, ти си за лов ходи,
ази ти лова улових.
Двамата в къщи улезли,
тогаз се Манол събудил,
а ръцете му вързани -
нищо не може да направи
и на Айрадъна думаше:
- Айрадъне, нашто зетче,
недей ме тука убива.
Я ме сред село заведи
да види мало и голямо
как си юнака загива.
Тогаз го Айрадин послушва
и го сред село завежда.
Цяло се село събрало
да видят юнак как загива.
Манол пак му се помоля:
- Айрадъне, нашто зетче,
недей ме тука убива,
тук има булки всякакви,
може някоя да се изплаши,
я ме извън село изведи,
до кръста ме в земя зарови,
там ми главата отрежи.
Айрадън пак го послушва,
извън го село извежда
и до кръста го й заровил.
Посяга да го заколи,
Манол му се помоля:
- Айрадъне, ти нашто зетче,
два пъти ти се помолих
и двата пъти ме послуша.
И сега пак ще ти се помолям.
Я ми ръцете отвържи,
срещу слънце да се обърна,
на Бога да се помоля.
Айрадън го послушва
и му ръцете отвързва.
Манол си силно подскача,
на Айрадън глава отрязва
и във торбата я слага,
в Айрадънови отива
да види с Минчица що става.
Негова састра Миинчица
ялови крави заклала
и селото събрала
да ядат и да пият
дет ще си кула доизкарат.
Чудил се Манол и маял -
сестра си Минка да убие,
детето хайдутин ще стане,
детето ако убие,
на майката ще й много мило,
че на двамата глави отряза
и ги в торбата той сложи.
Кончето си възседна
и право си у тях отива.
Отдалеч майка му кат го видяла,
и за Минчица запитала.
Манол мама си думаше:
- Нашата сестра Минчица
голям ти армаган изпрати -
до три червени ябълки.
На майка си торбата подаде.
Кат си майка му торба разгърна,
ко тя да види - три глави,
тримата ги Манол убил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009