* * *

Лютица Богдан

Седнал ми Богдан да яде,
да яде, още да пие,
на дълги, тънки трапези
с неговата стара майчица.
Какви му бява гостбите?
Бре, соле, джанъм, пипере.
Майка му среща седеше,
на Богдан вино налива,
у чаша, у билюрена.
Богдан си вино изпива
и се под мустак подсмива.
Богдановата майчица,
тя на Богдана думаше:
- Богдане, сине Богдане,
като си вино изпиваш,
що се под мустак подсмиваш,
на мене ли се подбиваш,
гостби ли не ми аресваш?
Богдан майка си думаше:
- Що ще се, мале, подсмивам
на твойте стари години,
гостби ти, мале, аресвам.
Мене ми на умо дошло
за мойта сестра Минчица.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
ний като бяхме мънинки
с мойта сестра Минчица,
на пътю кат си играхме,
купчинка пепел сбирахме
и ги нагоре фърляхме,
тъмни облаци праехме?
Филип ми млада войвода
и той край нази минава,
ний му конче подплашихме
и му очите напрашихме.
Филип се люто разсърди,
че се от конче присегна,
че си Минчица открадна.
Стана ми девет години,
не са на гости идвали,
на гости и на повратки.
Мене ми на умо дошло
да ида Минка да търся.
Богдановата майчица,
тя на Богдана думаше:
- Ти кат на Будин, бре, идеш,
на мене како ще донесеш,
какъв армаган за майка?
Богдан майка си думаше:
- Я ще ти, мале, донеса,
дор две червенки ябълки.
Че стана Богдан, че стана,
влезе у тъмни дамове,
извади конче хранено,
хранено, невъзсядано,
с бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
със синьо го седло оседла,
че се на конче преметна
и си за Будин замина.
Като на Будин отиде,
до Минкини порти високи,
Минка му порти отвори
и му кончето поемна,
и го в дамове завърза,
и на Богдана думаше:
- Я ела, братче Богданчо,
аз да те горе заведа,
горе ми, горе в собите,
да легнеш, да си починеш.
Легнал ми Богдан, позоспал.
Нали си Минка отива
и му ръцете вързала,
ръцете, още краката
с тънки дълги ибришиме.
Нали се Филип зададе,
Минка на Филип думаше:
- Стана ми девет години,
откак на лов ти ходиш,
никаква лова не носиш,
я ела и ти да видиш,
каква съм лова уловила
горе ми, горе у собите,
моето братче Богданчо.
Филип у собата отива,
кат си Богдана той виде
и го за перченя влови,
Богдан се от сън събуди
и на Филипа думаше:
- То не му й тука мястото,
ний двама да се бориме,
ади сред града да излезем,
да види мало и голямо,
как ще се двама бориме.
Че си Богдана извеждат
и си сред града отиват,
до кръст са трап изкопали,
Богдана са у трап сложили
и с камъни го залостят.
Богдан Филипа думаше:
- Я ми подай кавало,
с кавал да ти посвиря,
тогиз ми глава отрежи.
Богдан кавало не взема,
най му сабята подръпна,
кат се надясно завъртя,
докат наляво обърне
и му главата отряза,
че му главата той взема
и у Минкини отива,
и нейната глава отрязва,
че й главата той взема,
у дисагите ги той сложи
и ги на конче преметна,
право си у тях отива.
Кат го майка му видяла,
тя на Богдана думаше:
- Богдане, синко Богдане,
како ми, синко, донесе,
какъв армаган на майка?
Богдан майка си думаше:
- Я съм ти, мале, донесъл,
дор две червени ябълки.
Богдановата майчица,
кат у дисаги погледна,
то какво, олан, да види -
до две ми глави човешки.
Тя на Богдана думаше:
- Богдане, синко Богдане,
Богдане, Бог да те убий,
дето сестра си ти закла.
Богдан на майка си думаше:
- 'Ко не бях ги, мале, заклавал,
тий щяха да ме заколят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009