Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Лютица Богдан

Седнал беше Лютица Богдана,
седнал беше ручок да си руча,
при него е старата му майка,
диван седи младата невяста.
Както руча Богдан и се насмя,
съгледа го старата му майка
и тя рече Лютица Богдана:
- Дали ручок на теб не ти й сладък
или винце твърде не ти й вкусно,
или булче теб не е прилика,
дали се смееш на мойта старост,
кажи, синко, право, не ме лъжи?!
Отговаря Лютица Богдана:
- Ой те тебе, майко, стара майко,
аз на тебе право ще да кажа,
грешно й, мамо, тебе да излъжа.
Ручок ми е мене много сладък,
винце ми е твърде много вкусно,
булче ми е точно приликата,
твойта старост от Бог е дадена.
Най се смея, ой стара майко ле,
писмо пратил Айрадил войвода.
Кале правил, кале най-юнашко,
темел градил от човешки кости,
кале прави със юнашки глави,
не стига една юнашка глава
да направи на кале кубето.
Писмо писал лично той до мене,
аз да ида глава да ми вземе,
да направи на кале кубето.
Като каза Богдан, прав изправи,
разсърди се Лютица Богдана,
изведе си конче и възседна,
препаса си сабя дипленица и продума:
- Слушай, майко, слушай,
също и ти, млада ми невясто!
Чакайте ме два дни и две нощи,
ако би аз назад не са върна,
за мен жалба не ща да жалейте,
само спомен за мене правете!
Бутна конче Богдан и замина.
Га премина през росни ливади,
га достигна студени извори,
тамо свари триста малки моми,
заробил ги Айрадил войвода,
че им дал по едно черно платно -
да го белат, бяло да го прават.
Щом го виждат триста малки моми,
те на юнак тихом продумаха:
- Бягай, бягай, чузден добър юнак,
ко та свари Айрадил войвода,
ще ти вземе юнашката глава,
че му трябва баш юнашка глава
да направи на кале кубето.
Той се насмя и моми запита:
- Юнак ли е Айрадил войвода?
Отговарят триста малки моми:
- Юнак, юнак, Бог да го убие!
Дето гледаш тоя мермер камък,
дето белим триста малки моми,
а че тежи триста стари оки,
всяка сутрин при нази дохожда
да си мери юнашката сила,
коня кара близо до камъка,
кат посегне с двете си ръце,
от коня сяга и камъка взема.
Щом зачува Лютица Богдана и той рече:
- Триста малки моми,
сберете си триста бели платна,
да премера и моята сила!
Коня кара близо до камъка,
че посегна със юнашка сила,
камък вдигна, през глава го метна,
че го хвърли триста шага назад,
че се строши бели мермер камък,
че се строши на триста парчета.
Засмяха се триста малки моми:
- Ой те тебе, чузден добър юнак,
дано отървеш й нази от робство!
А че тръгна Лютица Богдана
да намери Айрадил войвода.
Кога стигна в Айрадила града,
почука на чемширени порти,
та излезе неговата сестра,
тя го срещна, засмяно продума:
- Добря дошъл, мой мили братко,
стана вече точно девет годин
как са жених, ти не си дохождал.
Коня върза във хладни яхъри,
а тий седат горе на чардака,
той попита за милното гюве,
тя му каза: -Той сега ще дойде.
Сложи му от лютата ракия,
Богдан пие, но не са опива,
сложила му хляб да са нахрани,
че му дала вино да го черпи,
вино бърка със лятна татула.
Хапна Богдан и вино си пийна,
като пийна и си сладко заспа.
Бог да убий неговата сестра!
Тя е взела синджири-букаи,
че му върза юнашките крака,
па вземала и други букаи,
букаите от тънки синджири,
че му върза юнашките ръце,
става бързо Айрадил да търси.
Га отива във Узун чаршия,
намира го в дълбоки зимници,
яде, пие със верни другари,
тя го вика вънка насамичък,
разправя му всичко що сторила.
А че тръгна Айрадил войвода,
тя му каза:
- Слушай, любе, слушай,
сега й време глава да му вземеш!
Кога стигна Айрадил при Богдан,
той знаеше юнашкия закон -
не е добре на сън да го коли,
той го ритна със десния крак,
събуди се Лютица Богдана.
Как е рипнал със юнашка сила,
че е скъсал дебели букаи,
не се късат тънките синджири,
тогаз рече Лютица Богдана:
- Аз виждам, глава ще ми вземеш,
не е добре тука да я вземеш,
а извикай всичките граждани,
да излезат малко и голямо,
заведи ме в росните ливади,
там ми вземи юнашката глава,
да те хвалят малко и голямо.
Измами се Айрадил войвода,
заведе го в росните ливади,
че изкопа ропата дълбока,
че изкара всичките граждани,
че излезе малко и голямо,
та да гледат как ще глава взема.
Га дойдоха всички граждани,
тогаз рече Айрадил войвода,
тогаз рече глава да му вземе.
Извика се Лютица Богдана:
- Ой те тебе, Айрадил войвода,
ой те тебе, наше милно гюве,
отвържи ми дясната ми ръка,
да съблеча джубке джамадана,
да харижа на твойто момченце
да го носи, мене да поменя.
Измамил се Айрадил войвода,
отвързал му дясната ръка,
тогаз рече Лютица Богдана:
- Хвани ръкав джамадан да сваля!
Че й посегнал Айрадил войвода
да му хване ръкав да съблече,
как посегна Лютица Богдана,
че го хвана със дясната ръка,
че напъна със юнашка сила,
измъкна са от ропа дълбока,
че изхвърли камъни, дървета,
че ги хвърли към синьото небе,
както падат камъни, дървета,
гаче вали ситната градушка.
Че му взема сабля от ръката,
как замахна - главата му взема,
всички викат:
- Брава, юнак, брава!
Че отиде при милната сестра,
заведи га на същия чардак,
че и каза: -Чакай, сестро, чакай,
да ти кажа кому как вързуваш!
Как замахна и глава й взема,
а че тръгна конче да изкара.
Как изкара конче Карамана,
изрева се тяхно мъжко дете,
а че каза Лютица Богдана:
- Чакай, чакай, джинса ви да свърша!
И на него главата отсяка,
кон възседна, у дома пристигна.

 


Свобода, Чирпанско (Архив КБЛ-ВТУ); Айрадил - другаде Айрадин; гюве - зет; ропа - голям трап, падина; джубке джамадана - дълга, горна дреха.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009