* * *

Лютица Богдан

Хранила майка, гледала
едного сина Стефан,
че расна Стефан порасна.
Стефан майка си думаше:
- Я ми, майко, разправи -
имам ли брат или сестра?
Майка на Стефан думаше:
- И сега имаш сестрица,
на име се казва Миланка,
ала е далеко женена.
Стефан се много зарадва,
на дълъг път е тръгнал,
на зета къщата намира.
Сестра му почна да плаче,
майка си да проклина.
След това Стефан заспива,
неговата сестра Миланка
тънки върви вземала,
ръце му здраво вързала,
крака му оковала.
Ето мъжът й пристига,
Миланка го посреща
и на Радна думаше:
- Брат ми дойде на гости,
главата ще му отрежем
да си двора орадим.
Стефан си плаче и говори:
- Вие ще ме погубите,
поне ме в гората заведете!
И го в гората откарват.
В трапа Стефан влязъл
и на зетя си думаше:
- Поне ми ръцете отвържи
да се, бате, прекръстя.
Нали се Стефан прекръстил,
от ръце бързо изкопчил
Радан за гръкляна улови
и му главата отряза.
Че в сестра си отива,
неговата сестра злодейка,
из двора тя ходила,
голяма трапеза гласяла
и песничка си пеела...
Като брата си видяла
викнала и заплакала:
- Хубаво си направи, бе братко,
че ме от Радан отърва.
- Я ми кажи, сестро, обади,
дали съм аз доведен
или си ти заварена?
А пък тя нищо не каза.
Тогаз я Стефан улови,
че й главата отрязал
и си за село отива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009