* * *

Лютица Богдан

Доби майкя девет мили черки,
сичките ги майкя изчувала,
сичките ги майкя изженила.
Доде ги йе майкя изчувала,
желаяли, че си брата немат,
като ги йе майкя изженила,
тогай им йе брата добила,
добила йе е Дете незадойно.
Отка си йе, бре, дете добила,
още не йе Дете задоила,
веднага йе Дете продумало:
- Леле, мале, леле, стара мале,
да ми тражиш мома да ме жениш!
Майкя му се лепо зарадува,
де че тражи снаа да намери,
та че тражи свекърва да бъде.
Като яхна тая добра коня,
веднъга йе мома намерила,
низ село йе мома погодила.
Па си стана нему стара майкя,
та покани китени сватове
и покани кума и старойкя
и покани до осем зетове,
сал не кани Влашка Скумандриа,
щото беше низ Скумандра града,
защо беше много надалеко -
не го знала, не го позовала.
Тамън майкя сватба заправила,
ка се качи на високи чардак,
ка погледна през полье широко,
сичкото се полье замрежило
и прз полье мъгла припаднало,
низ мъглата вири-ветри духат.
Това било Влашка Скумандриа,
кон играе през полье широко,
прахи дига, мъгли припаднало,
кон му диа, вири-ветри духат.
Ка го виде майкя од чардаци,
дур да слезне порти да затвори,
а Скумандриа у двори улезна,
веднъг хвана кръвнина да прави,
ка улезна у лепи трапези,
погубил е кума и старойкя,
погубил е два млади девера.
На сърчено Дете продумало:
- Скоро, мале, ми коньо изведи,
я да вземем тежка топузина!
Изведи му бащина му коня,
он си везе тежка топузина.
Кога забра Влашки Скумандриа,
ка го погна през полье широко,
се го бие с тежка топузина,
се го бие по юначки плещи,
та го гони до Скумандра града.
Тогай се йе Дете повърнало,
та си дойде на свой дворове,
та си Дете сватба доправило,
и много се йе Дете разсърдило,
та на майкя тогай одговори:
- Леле мале, леле, стара мале,
я че д'ойдем у Скумандра града,
да погубим Влашки Скумандриа,
че он толко ми ядове даде!
Уяхна си бащина си коня,
и си везе сабля димискиа
и си везе тежка топузина.
Ка отиде край Скумандра града,
там намери той студен кладенец,
на кладенец до три малки моми.
Попита си Дете незадойно:
- Фала вийе, гиздави девойки,
дека седи Влашки Скумандриа?
Отговарят до три малки моми:
- Фала тебе, незнан юначе,
защо че ти Влашки Скумандриа?
Щом отидеш, така че погинеш!
На година по юнак губи,
и сега му година добди.
Щом отидеш, че да те погуби!
А Дете им тогай отказува:
- Кажете ми неговите двори,
та и мене нека да погуби!
И они му тогай казуваа:
- Фала тебе, непознан юначе,
я си пойди по Скумандра града,
негови са двори яко лични,
негови са порти позлатени,
пред портите мермере калдарме,
на портите две юначки глави,
у дворове високи чардаци,
тамо седи Влашка Скумандриа!
Като пойде Дете незадойно,
като пойде из Скумандра града,
отсреща са неговите порти,
неговите порти позлатени,
пред портите мермере калдарме,
на портите две юначки глави,
у дворове високи чардаци.
Ка извади Дете незадойно,
ка извади лека боздугана,
та почукна неговите порти:
- Излез, излез, Влашка Скумандриа!
Я излезни порти да отвориш,
защо идем с тебе бой да бием!
Не излезна Влашки Скумандриа,
на излезна неговата сестра,
отвори му тия бели порти.
Он улезна у нихни дворове,
сестри му е дума казувала:
- Добре дошъл, Дете незадойно!
Я си слезни од добрата коня,
та се качи на високи чардак,
доде доде Влашка Скумандриа!
И Дете си сестра послушало,
та си слезна од добрата коня.
Сестра му йе коня прихванала,
уведе го у ладни яхъре,
турила му семе чемерика,
постилки му студено каменье;
а па него на чардак извела,
дека седи Скумандра войвода.
Па се чуди неговата сестри,
да какво че Дете да излъже,
та ега би Дете опоила,
да опои Дете, да заклопи.
Наточила един чебър вино,
измешала вино и ракия,
натурала тревни отровници,
па на Дете тогай казуваше:
- Фала тебе, Дете незадойно,
що йе зет ти Скумандра войвода,
това чебер на душок изпива,
изпива го с вино троогодско,
за това йе по-юнак от тебе!
Разсърди се Дете незадойно.
Ка се беше Дете зажеднило,
ка го дигна до капка го изпи,
измешано вино и ракия.
Уплаши се неговата сестри,
че йе Дете юнак над юнаци,
че ка изпи един чебър вино,
тогай се йе Дете опоило;
върла го е дремка одремала,
а сестра му потио говори:
- Фала тебе, Дете незадойно,
я ти послах шарени постилки,
я полегни мило да си поспиш!
Не сети се Дете незадойно,
та си легна леко, та си заспа.
Окова го неговата сестра,
на нодзе му трои тумрукии
на ръце му двои букачии,
на гуша му три ситни синджире.
Като го йе сестра оковала,
и пристига Скумандир войвода,
на лов ишел по полье широко,
ка почукна неговите порти:
- Излез, излез, мойе пръвно либе,
отвори ми мой бели порти!
И они йе веднъг излезнала,
отвори му тия бели порти
и му се йе она подсмеала:
- Фала тебе, Скумандро войводо,
тизе одиш на по лов по полето,
а никаков лов не си уловил,
а я седим у нашите двори,
какви съм ти лова уловила;
Хванала съм Дете незадойно!
Он йе дошъл с тебе бой да бие,
бой да бие тебе да погуби.
Я измешах един чебър вино,
измеших го вино и ракия,
па опоих Дете незадойно,
та си легна мало да си заспи,
та я съм го тежко оковала.
Отговаря Скумандра войвода:
- Е честита твоя десна ръка,
нали си го него уловила,
че съм горки съни сънувало:
проляха ми тия църни кърви,
та се боех да ме не погуби,
на язе чем него да погубим.
Изкачи се Скумандра войвода,
изкай се на високи чардак,
подритнал йе Дете незадойно:
- Диг се, диг се, бре, свиньо дебела,
знайеш мене от твоите двори,
ка ме гони през полье широко,
биеше ме с тежка топузина,
биеше ме по юначки плещи.
Са си дошъл у моите двори,
ем си думал с мене бой да биеш,
ем си мислил мене да погубиш,
на я сега тебе че погубим!
Одговаря Дете незадойно:
- Вийе мене че мя погубите,
нало тука да ме не губите,
у ваши равни дворове,
че мой са кърви много люти:
од Бога че огън да ви падне,
мой кърви на огън че стана,
та че ваши двори да изгора.
Нал ме карай негде на далеко,
закарай ме у гора зелена
и тамо че мене да погубиш.
Послуша го Скумандра войвода,
покара го пред коню пред него,
с коню му йе нодзе погазило.
Прекара го из Кумандра града,
закара го у гора зелена,
до колена у зем го закопа,
па тогай че Дете да си губи.
Одговаря Дете незадойно:
- Фала тебе, Скумандре войводо,
да ми пущиш моя десна ръка
да цаливам твой десна ръка
да се простим язе с тебека
грех да немаш че че ме погубиш!
Не сети се Скумандра войвода,
та му пущи тия десна ръка.
Подаде си тая десна ръка,
да цалива Дете незадойно.
Това беше юнак над юнаци,
като го е за ръка хванало,
ка го търгна, он до него падна;
з два му пръста гръклано извади,
като му йе десна ръка пущил,
отклопи си студени железа,
та му везе тая остра сабля,
отсече му тая руса глава,
закачи я коню под гривата,
па си яхна Скумандрова коня,
отишъл е у Скумандра града.
Ка отиде Скумандрови двори,
низ дворове сестра му бкаше:
- Чекай, чекай Скумандро войводо,
да изнесем тая студена вода,
пред портите ръце да умиеш,
да умиеш тия църни кърви,
че погуби Дете незадойно;
негови са много люти кърви
у дворове кърви не уноси.
И Дете си на порти почека.
Изнела йе тая студена вода,
като виде Дете незадойно,
че то носи тая руса глава,
че то носи Скумандрова глава,
она се йе върло уплашила,
та побегна въз високи чардак.
Ка се качи Дете незадойно,
ка се качи на високи чардак,
потио на сестра говори:
- Фала сестро, фала мила сестро,
ти сакаше мене да издадеш,
да издадеш язе да погинем,
я грех немам са да те погубим!
Търгна сабля глава й отсече,
и отсече тая десна ръка,
па ги тури у свилни дисаги,
па си яхна тая добра коня,
отишло си на негови двори.
Сретнала го неговата майкя,
па на Дете потио одговара:
- Фала синко, дете незадойно,
що се толко тамока забави?
Дал си нещо кърви направило?
А Дете й тогай одговори:
- Леле мале, леле стара мале,
не съм нищо кърви направило,
нало ойдох на гостье та седех,
посретна ме моя мила сестра!
Я погледни у свилни дисаги,
какви ти йе дари допратила!
Ка погледна нему стара майкя,
ка погледна у свилни дисаги,
та си виде тая руса глава,
погубена нойна мила черка,
тогай си йе Детето проклела:
- Проклет да си, Дете незадойно,
колко време ка сем те добила,
сватба правих кръвнина направи,
и сега си па кръвнина направил.
Та защо си сестра ти погубил?
А Дете си на майкя думаше:
- Леле мале, леле, стара мале,
дай си ръка мале да ми простиш,
що чех язе, мале, да погинем,
а менека сам Бог ми помогни,
та погубих Скумандра войвода
и погубих моя мила сестра,
че она ме беше оковала,
окови ме, нему ме предаде,
та чех, мале, младо да погинем.
Бог помогна, та не съм загинал!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009