* * *

Лютица Богдан

Радичко кале заправил
все от човечески глави,
една му глава не стига
да си калето доправи.
И той си хабер проводи
до каинча си Богдана:
"Де да е Богдан, да дойде!"
Богдан си конче седлае,
мама на Богдан думаше:
- Къде, Богдане, ще идеш,
къде си конче седлаеш?
Богдан мами си думаше:
- Ще ида, мамо, ще ида,
у свакови, у Радичкови -
той щял да ме гощава...
Мама на Богдан думаше:
- Недей, Богдане, отодя,
свако ти й кале заправил
все от човечески глави,
една му глава не стига,
да си калето доправи,
и тебе вика, Богдане,
да ти вземе главата -
да си калето доправи!...
Богдан мама си не слуша
и той си конче оседла,
у свакови си отиде,
и на портите почука.
Сестра му по двор ходеше,
тя като видя брата си,
не му портите отвори,
най повече ги заключи.
Богдан се люто разсърди,
та си кончето подбоде
и си портите прескочи,
и на кака си думаше:
- Що не ми, како, отвори,
а още повече заключи?
Кака му тогаз думаше:
- Богдане, брате, Богдане,
не можах да те позная!
И го във къщи заведе,
и на Богдана думаше:
- Я постой, братко, почакай,
свако ти, братко, да дойде.
И Богдан седи и чака,
дордето чака, и заспа.
И кака му се завърна,
земала лоца коприна
че му ръцете свързала,
ръцете още краката.
Богдан се от сън събуди,
и кат си ръце подръпна,
лоца в меса му потъна,
и черни кърви тръгнаха.
С зъби си лоца изхапа,
каки си глава отряза,
и си самси думаше:
- Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша.
И си кончето оседла,
и си у тях отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009