* * *

Лютица Богдан

Седнал е Богдан да яде,
да яде, Богдан, да пие
мама му диван седеше,
билюр чаша държеше
и я с вино долива.
На Богдан я подава,
Богдан виното изпива
и се под мустак подсмива.
Мама на Богдан дума:
- Богдане, синко Богдане,
що ми се, сине, присмиваш
на моите стари старини?
Богдан мама си думаше:
- Не ти се, мамо, присмивам
на твоите стари старини,
на твоите дълги години.
На ум ми дойде, майно льо,
когато бях малък, на три години,
на три години в пелени.
Аз имах сестра Минчица,
че й сгледници дойдоха,
сгледници и сватовници
от Будина града голяма,
пък ти я, мамо, не даваше,
пък тя му сама пристана.
Налиташе ме, майко,
пелените си да разритам,
Минчица на път да стигна
и главата й да отрежа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009