* * *

Лютица Богдан

Седнал ми й Богдан да яде,
да яде Богдан, да пие,
с негова стара майчица.
Богданова майчица
червено вино налива,
Богдану чаша подава,
със сух го хлебец приканва.
Богдан си чаша поима
и се под мустак подсмива.
Мама Багдану думаше:
- Сино, Богдане, Богдане,
що си чашата поимаш
и се под мустак подсмиваш -
дали се, сино, подсмиваш
на мойта стара старина,
али ти не харесова
нашата бедна трапеза?
Богдан мами си думаше:
- Аз не се, мамо, подсмивам
на твойта стара старина,
нето на суха трапеза,
я най ми й, мамо, румнало -
кога бях, мамо, мъничък,
мъничък на шест месеца,
имах сестра Ангелина,
чутна бе мамо, прочутна.
Отде я зачу Фираил,
Фираил страшна войвода,
той ми сестрата открадна,
че я заведе, заведе
във Стамбол града голяма.
Като ги, мамо, аз видях,
срам ме бе, мамо от хората,
грях ме бе, мамо, от Бога,
пелени да си изритам,
поюви да си изкъсам,
Фираил да си присрещна,
сестра си да си отнема.
Мама Богдану думаше:
- Сино, Богдане, Богдане,
я иди в зимни сараи,
там има конче тригодче
хранено, не възсядано.
Че го оседлай, обюздай,
във Стамбол града да идеш,
та сестра си да отнемеш.
Богдан майка си послуша.
Изведе конче хранено,
че го оседла, обюзда,
та че го Богдан възседна
и си във Стамбол отиде.
Сестра му, бре, Ангелина
на висок чардак седеше,
жълта коприна точеше,
често алтъни нижеше.
Богдан сестра си думаше:
- Я слизай, сестро, от чардак,
та ми портите отвори,
и ми кончето поеми,
че го по двори разведи,
че го в сараи въведи,
със бял го ориз назоби,
с ройно го вино напои!...
Дур Ангелина да слезе,
Богдан си конче разерчи,
че си портите прескочи.
Сестра му конче поела,
че го в сараи завела,
Богдан в зимници заведе,
три дни са яли и пили -
нито се Богдан опива,
нито пък Богдан заспива.
Фираилица невяста,
Богдановата сестрица,
тя си навънка поизлезе,
че викна черна циганка,
че на циганка думаше:
- Нямаш ли биле някакво -
сега ми три дни й три нощи,
нето се брайно упива,
нето пък във сън заспива?
Циганка бръкна в пазуви,
извади седем възела.
Кога първия развърза,
вътре си нищо не найде;
кога втория развърза,
то се, пущина, намери,
Ангелина го подаде,
че Ангелини думаше:
- На, Ангелино, тва зърно -
кога му вино налееш,
зърното в чаша да туриш,
той ше виното да изпий,
и мрътъв ще се опие...
Фираилица невяста,
Богдановата сестрица,
тя си зрънцето поела,
че си Богдан опоила,
и Богдан легна, та заспа.
Ангелина вън излази.
Ей, че ми иде Фираил,
тя го отдалеч посрещна
и на Фираил думаше:
- Фираиле ле, либе ле,
ти моя пръвна пръвнино,
каква си лова улових
в нашите, либе, зимници!
Крака му с синджир оковах,
ръце с ибришим овързах.
Кога при Богдан влязоха,
Богдан се стресна-събуди -
крака му и ръце сковани!
Като си с крака поритна,
синджирите се пръснаха,
кога си ръце раскърши,
пусти се ибришим не къса,
най му месата разряза.
Богдан се милно молеше:
- Ангелино льо, сестро льо,
вий ще ме, сестро, сгубите,
ала тук ме не губете,
всред село ме изведете,
там ми глава отрежете...
Тий си Богдан послушаха,
всред село го изведоха;
га да му глава отрежат,
той им се милно молеше:
- Тук има старо и младо,
старите щът да избягат,
младите ще се изплашат!
Зетко льо, Фираиле ле,
я ти ме, холам, заведи
в полето на край морето,
изкопай дупка до пояс,
че ме във дупка зарови,
че ми главата отрежи.
Тий са Богдана завели
в полето, на край морето,
и си дупка изкопали,
дупка ми, холам, до пояс,
да си Богдана заровят,
да му главата отрежат.
Богдан от дупка викаше:
- Зетко льо, бре, Фираиле,
ти жда ми глава отрежеш;
я ми ръцете разпусни,
да бръкна в куюн джобове,
да извадя ножче сънджарче,
армаган да го проводя
на сестрините дечица,
да си вуйча си запомнят!...
Фираил Богдан послуша,
че му ръцете разпусна.
Той бръкна в куюн джобове,
извади ножче сънджарче,
та че наляво замахна,
Фираилу глава отряза.
Фираилица невяста
отдалеч иде и вика:
- Фираиле ле, либе ле,
сечи го, сечи, либе ле,
той мисли да ме открадне!
Кога наблизо наближи,
тя на Богдана думаше:
- Сечи го, братко Богдане,
сечи го и разсечи го,
я ща със тебе да дойда.
Богдан се люто разсърди,
че й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009