* * *

Лютица Богдан

Седнал ми е Богдан да яде.
Мама му чашка подава,
Богдан си чашка поема,
поема и я изпива,
и се под мустак подсмихва.
Мама на Богдан дума:
- Богдане, синко Богдане,
като си чашка изпиваш,
на кого ли се надсмиваш -
на мен ли се присмиваш,
на моите стари, старини,
на моите тежки години?
Богдан на мама дума:
- Мамо ле, стара майчице,
не се на теб присмивам,
на твоите стари старини,
на твоите тежки години,
а ми на ум дойде -
когато сестрата женихме,
че ние я далеч дадохме,
през девет села - в десето.
Няма кой да отиде,
да отиде да я повиди.
Ще стана мамо, да отида,
да отида да я видя.
Че си кончето възседна
и при сестра си отиде -
през девет села, в десето.
Като си Богдан пристигна,
той на вратата похлопа,
похлопа, още повика:
- Сестро Марийке, Марийке,
излез ме, сестро, посрещни,
посрещни, сестро, прости ми,
че стана девет години
откакто те сестро, оженихме
през девет села - в десето.
Нито ти, сестро, идваш,
нито ние идваме да те видим
как, сестричко, живееш,
добре или зле...
- Добре си, братко, живея,
само едно ми е мъка на сърце -
рожба си нямам от сърце...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009