* * *

Лютица Богдан

Седнал ми Стефан, Стефане,
с негова стара майчица
вечеря да си вечеря.
Таман си Стефан сядува,
ей че ми писмо пристигна,
Стефан си писмо четеше,
ем чете Стефан, ем се смей.
Мама на Стефан думаше:
- Що писмо четеш и се смейш -
дали мами на старостта,
или булче на хубостта,
или дете на глупостта?
Стеффан мами си думаше:
- Смея се, мамо, смея се,
че ти ми, мамо, казуваш,
че нямам братец, ни сестра.
Писмото, мамо, казува,
че имам сестра Богдана.
Моята сестра Богдана,
тя води Хайрадин войвода,
че той е, мамо, заробил
петстотин млади невести
и триста млади девойки.
Той си е, мамо, посъбрал
на тези млади невести,
техните мъже ги изклал..
С глави си двори заградил -
една глава не стигало
дворове да си догради...
Язи ще, мамо, да ида
сестра Богдана да видя.
Мама Стефану думаше::
- Тук седи, синко, не ходи,
без тебе мама жа остане,
тебе ще глава да вземе -
дворове да си догради!...
Стефан майка си не слуша,
ами си стана, отиде...
Като го видя Богдана,
веде го в ладни зимници,
наточи вино червено,
сгори Богдана чер мрамор,
па си виното насоли,
па си Стефана почерпи,
па си Стефана нагости.
Стефан си мигна, та заспа,
тя й взела пасмо коприна,
та му й ръцете вързала,
и взе Богдана синджири,
та му й краката вързала.
Па е навънка изляла,
та па се викна, провикна:
- Хей ми те тебе, Хайрадин,
ти като ходиш толкова,
каква ми лова ти хвана -
мен лова на крака дойде!...
Като ми зачу Хайрадин,
веднага се е завърнал.
Като си влезе в зимници,
той го поритна със кракът;
като се Стефан събуди,
той си е дръпнал ръцете,
китка коприна потъна,
синджири на две разкъса...
Па го Хайрадин поведе -
главата да му отреже...
Стефанн дума Хайрадину:
- Недей ми ряза главата,
нещо жа ти се помоля -
ази си, холам, научих,
че е сестрата добила,
та съм си дошъл, Хайрадин,
на дете пелиш да си дам...
Ами ми ръце отвържи,
лява за кръста привържи,
в пазуви, холам, да бръкна,
златно кръстче да извадя,
на дете да го занесеш!
Хайрадин Стефан послуша,
па му ръцете отвърза -
кръстчето да си извади.
Като кръстчето подава,
той му саблята извади,
Хайрадин глава отряза.
Па се надзаде повърна,
от далеч вика, провика:
- Излез ми, мила стопанке,
братова глава аз нося,
дворове жа си доградим!
Като е чула Богдана,
тя си на пътя изляла,
братова глава да вземе.
Стефан си хвана Богдана,
па й очите извади
и дясна ръка отряза;
па й ръката отряза,
и на Богдана думаше:
- Да ходиш, сестро, по светът,
който те, сестро, попита:
"Де ти са, булка, очите,
де ти е дясна ръчица?",
тъй така, сестро, да казваш:
"Братче ми дойде на гости,
аз исках да го погубим,
а той мен очи извади,
и ми ръката отряза!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009