* * *

Лютица Богдан

Богдан мами си думаше:
- Мале мо, стара майчице,
кога бях, мамо, мъничък,
мъничък, на шест месеца
да имаше колай, мале мо,
появи да си искъсам,
пелени да си изритам,
сестра Ангелина да не дам
на Фираил страшна войвода,
че стана девет години
на гости не ни й додяла,
на гости, не на повратки.
Я ще да ида, мале мо,
у сестрини ми на гости!
Мама Богдане думаше:
- Сино Богдане, Богдане,
изкарай конче тригодче,
тригодче, неизкарано,
две готче невъзсядано,
ти върви, синко, синко ле
у сестрини на гости. -
Богдан мами си послуша,
изкара конче триготче,
та че отиде млад Богдан
у сестрини си на гости.
Кога отиде млад Богдан,
сестра му кадън Ангелина
тя на чардаци седеше,
бяла коприна предеше,
жълти алтъни нижеше.
Богдан Ангелино думаше:
- Сестро ле, кадън Ангелино,
стани ми, сестро, отвори,
та ми кончето поеми
в равни го двори разкарай!
Ангелина дума Богдане:
- Брайне, Богдане, Богдане,
га си портите надскочиш,
тогава у нас жа додиш!
Богдан се люто разсърди,
че си портите надскочи,
и тя е сляла от чардак,
и флели в нови зимници,
пуснали душни бъчови
да пият вино чървено;
пияли малко не млого, -
три дни ми и три вечера,
нето се Богдан опива,
нето пък Богдан заспива.
Чуди се, мая Ангелина
какво да стори, да прави,
та че навънка изляла
и на циганки викнала:
- Циганки черни, по-черни
ходите, къде ходите,
яла у нази да дойте!
Таман Ангелина тва дума,
пуста й циганка насреща.
Ангелина дума циганки:
- Циганке черна, по-черна,
та че нямаш ли, циганке,
нещичко за опояване,
я нещо за приспиване!
Пустата й черна циганка,
тя е бръкнала в пазуви,
извади седем възела.
Първия възел развърза, -
то се, пущянта не найде,
втория възел развърза -
то се пущянта найде.
Наляла й вино червено,
и го в чашата пуснала,
и го на Богдана даде -
като го изпи млад Богдан,
легна Богдан, та заспа.
Тя му ръцете овързъ
с пусти тънък ибришим,
той се пущянта наряза
в месото чак до кокала.
И тя навънка изляла
и на Фираила думаше:
- Фираиле, страшна войводо,
каква си лова улових,
в нашите нови зимници -
пиеше вино червено. -
Фираил се люто разсърди,
че поведи в срет-село,
в срет-село на мегданя,
дето хорото играе
да си Богдана обеси.
Богдан Фираилу думаше:
- Зетьо Фираиле, Фираиле,
не ме тука обесювай -
тук има деча мънинки,
жа видят, да се уплашат.
Айде ме, зетьо, заведи
в морето на ситен пясък,
изкопай дупка голяма,
до пояс ме зарови,
че ми главата отрежи. -
Че го Фираил заведе
в морето на ситен пясък,
изкопа дупка голяма,
че го до пояс зарови.
Богдан Фираиле думаше:
- Фираиле, страшна войводо!
я ми ръцете утвържи
да си в джобове посегна,
да извадя нохче сребърно,
да си го, олам, изпратя
на сестрините ми дечица. -
Фираил му ръце отвърза -
Богдан в джобове посегна,
извади нохче сребърно -
не си го Богдан изпрати
на сестрините дечица,
та че се люто разсърди,
че си Фираилъ заколи.
Сестра му иде насреща,
отдалеч не го е познала
и на Фираила думаше:
- Сечи го, сечи, Фираиле!
Кога по-близо отиде
и на Богдана думаше:
- Сечи го, сечи, Богдане,
че стана девет години
на гости не ме довада,
на гости, не на повратки -
Богдан се люто разсърди
и на сестра си думаше:
- Ох, гиди жена проклета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009