* * *

Лютица Богдан

Посъбра Богдан дор седемдесе юнака
и седем върли джанлати.
Вредом по света ходили,
юнашки глави да взимат.
Дворите си загради,
все с юнашки глави
една му глава не стигна,
вън на порти да сложи,
да сложи да му прилича,
като ми златна ябълка.
Чуди се Богдан, мае се,
нямало юнак по света.
Богданица Богдану думаше:
- Богдане, либе Богдане,
защо се чудиш и маеш?
Аз имам братец Радия,
че той е юнак на света,
проводи, холан, джанлати
да му главата отземат,
да я на нази донесат,
вън на порти да я сложат.
Богдан джанлати изпрати,
в Радия отидоха,
на Радия думаха:
- Свако ти Богдан ни прати,
да ти главата отземем,
да я на него занесем.
Радия джанлати думаше:
- Вий се назаде върнете.
Аз сам ще дойда
при моя свако Богдан,
да ми главата отземе.
Сутринта рано подрани
и се на конче преметна,
и си в сестрини си отиде,
и на сестра си повика:
- Сестро льо, сестро Еленке,
стани ми порти отвори.
Сестра му порти отвори
и му кончето разводи.
Свако му Богдан като го видял,
в порти, в гората избягал,
да го Драгия не види.
Сестра му го в къщи заведе,
и му вино наточи,
да го начерпи.
- Сестро льо, сестро Еленке,
аз се много уморих,
с туй вино не можеш ме опи!
Иди вън, виж у мойте дисаги,
мойта чаша каляна!
Той я дигнал, изпил
и си сладко заспал.
Сестра му Еленка завърза,
краката още ръцете,
с тънки сиджими.
Богдан в къщи улягва
с неговите верни джанлати.
Богданица Богдану думаше:
- Богдане, либе Богдане,
каква ти ловя улових,
моя брат Радия,
да му главата отземеш.
Като Радия чу, че влезли,
той се от сън събуди
и на свако си думаше:
- Свако льо, свако Богдане,
я ми ръцете отвържете
да си сбогом направим,
нали сме пуста роднина.
Като му ръцете отвързали,
наляво и надясно заметнал,
всички ги Радия изклал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009