* * *

Лютица Богдан

Седнал ми Богдан да яде,
да яде Богдан, да пие.
Сребърен филджан държеше, (2)
мама му й диван седеше.
Сребърен филджан долива.
Богдан филджана поема
и го през рамо прехвърля, (2)
и се под мустак засмива. (2)
Мама Богдане думаше:
- Богдане, сино Богдане,
не ми се, сино, подсмивай
на моите стари старини,
на моите стари години.
Богдан майно льо думаше: (2)
- Не ти се, мамо, подсмивам
на твоите стари години.
Майно льо, да ми изхраниш
каква ми годе сестрица, (2)
със хора да ме събереш
със хора и със роднини.
Мама Богдане думаше: (2)
- Ти като беше мъничък,
мъничък, на две години,
имаше сестра по-малка,
нея я Радул открадна.
'Ку беше, сино, по-голям,
'ку беше, сино, потъртил,
ти щеше да я отървеш,
той през белене минува,
дето момите белеха,
дето булките перяха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009