* * *

Лютица Богдан

Седнал ми й Богдан да яде,
да яде Богдан да пие
с неговата стара майчица.
Като ядеши и пиеше
и се под мустак подсмива.
И мама му дума:
- Богдане, Богдане, мама Богдане,
като си ядеш и пиеш
що се под мустак подсмиваш?
На мене ли се, мама, подсмиваш?
На мойте стари старини,
на мойте много години?
Богдан мама си думаше:
- Аз не се, мамо, присмивам
на твойте стари старини,
на твойте много години.
Мени ми на уме румнало,
че имам сестра Мандалина.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
ний като бяхме мънинки
с кака на пътя играехме,
на пепел динки праехме?
Като мина Радин войвода
сестрата, мамо, открадна -
сестрата е Мандалина.
Не са на гости идвали,
нито пък ний сме, майко, ходили.
Да ида, мамо, да видя
в къщи имотни ли са,
с комшии минуват ли са.
Богдан си конче възседна
и го надолу препусна.
У какиното си село отиде.
На край село чешме имало.
Той си от конче слезе
и кончето да си напои.
Булка за вода идеше.
Богданчу булка запита:
- Зейни ле, знайна и незнайна,
къде живее Радин войвода?
Зейна юначе думаше:
- Малко си конче побутни,
сред село ще идеш
и там, юначе, ще видиш
дворето й широко,
със порти чимширени.
А пък дворито оградено
с чилешки глави мъртвешки.
Богдан се много ядоса,
че бил гаго му хайдутин.
Силно си конче подритна
и си сред село отиде.
Като до порти отиде
пак си кончето подритна.
Конче се силом засили
и си портите прескочи,
и си пред къщи отиди.
Чу го й кака му, посрещна
и му думаше:
- Богдане, кака, Богдане,
добре си дошъл, Богдане!
Я дай си, кака, кончето
в сайваня да го завържа
с ориз да го назобя,
с руйно вино да го напоя.
Богдан кака си думаше:
- Толкоз ли ви й како, много виното -
със вино конче да поиш?
Кака му конче поведе
и го в сайваня завърза,
и го с ориз назоби,
и го с вино напои,
и въз Богданча отиде.
И въз Богданча думаше:
- Я ела, кака, Богданчо,
да те кака заведа
у наште хладни мази,
да видиш кака, Богданчо,
колко сме бъчви вино налели
и с върла бистра ракия.
Като в мазия влегли
и кака му дума Богданчу:
- Богданчо, кака, Богданчо,
да те, кака, почерпя
със руйно вино червено.
Кака му със кило вино точеше,
Богданчу с чашка пиеше.
Богданчу кака думаше:
- Стига си, како, точила
туй руйно вино червено,
че ще са, како, опия,
че ми й младо кончето,
че ще ме, како, убие.
Кака му думаше:
- Не бой са кака, Богданчо,
ще легнеш малко да поспиш.
Нали се напи млад Богдан,
че легна Богдан, че заспа
в тез ми хладни мазии.
Кака му горе в стаята излягла,
бяло си платно зимала
въз Богдана отишла
и на Богданча ръцете вързала,
ръцете още краката
и си от мазия излиза.
Радин от порта идеше.
Мандалина дума Радина:
- Радине, либе Радине,
три дена и три нощи как одиш -
никаква лова не носиш.
Я ела, либе Радине,
в нашите ладни мазаи,
да видиш каква съм лова уловила.
Радин у мазия влези
и на Мандалина думаше:
- Мандалино, мари, първо венчило,
туй е, мари, брат ти Богданчо?!
Мандалина дума Радине:
- Радине, либе Радине,
я коли, либе Радине,
брат, сестра, либе не гледай.
Радин Мандалина думаше:
- Не бива, мари, не става,
брате ти да заколими.
Нъл се събуди млад Богдан,
той на батя си думаше:
- Бате ле, бате Радине,
недей ме тука закала
дан ви мърда мазии.
Краката ми бате отвържи,
сал ми ръцете завържи
и ме сред село заведи.
Да види мало и голямо
как зет шура си закала.
Богдан му крака отвърза,
сал му ръцете завърза
и го сред село заведи
и си ножчето извади.
Богданчу дума батя си:
- Бате ле, бате Радине,
недей ме тука закала
тука минуват булки сякакви,
и трудни, бате, и нетрудни.
А ме накрай село изведи,
там голям трап изкопай
и ме у тръпа укарай.
Там ме, бате, заведи
и ми главата отрежи
и ме у трапа зарови.
Че го Радин поведе
и го накрай село изведе,
и голям трап изкопа,
и Богданча в трапа унесе,
и си ножчето извади,
главата да му отреже.
Богданчу дума бате си:
- Бате ле, бате Радине,
недей ме, бате, закала,
а ми ръцете отвържи,
да си елече съблека,
на Богданча да го подаря.
Богданчо да помни,
че й имал вуйчо Богдан.
Тогаз ме, байне, заколи.
Радин му ръце отвърза.
Богданчу не елече съблечи,
а си Радина улови
и го в трапа унесе,
и му главата отряза.
Главата у торба сложи,
а пък Радина у трапа зарови
и се назад повърна,
и у канини си отиде,
и у двора влезе.
Кака му й дълги трапези сложила
и си гости канила:
- Яжти, гости, и пийте,
за Богданчовото прощене.
Богданчо при кака си отиде
и нейната глава отряза,
и я у торбата сложил.
И при малкия Богданчо отиде.
Богданчо сладко спеше.
И на Богданчо думаше:
- Богданчо, вуйчо, Богданчо,
как да те, вуйча, оставя?
Кой ще те, вуйча, погледне,
да раснеш да си пораснеш?
Хората ще те ругаят,
че й бил баща ти хайдутин.
И на Богданча глава отряза
и главата му у торба сложи.
И си кончето възседна,
торба през рамо преметна
и си у тях отиде, на портата полопа.
Майка му излягла
и му портата отворила,
и на Богданча думаше:
- Богданчо, мама, Богданчо
къко прай, мама, кака ти?
Богданчу дума мама си:
- Добре е, мамо, кака.
Тя ти армаган проводи -
три дини, мамо, петровски.
И на майка си торба подаде.
Майка му торба отваря.
И Богданчо дума мама си:
- Ако, мамо, заплачеш
и твойта глава при техните ще сложа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009