* * *

Лютица Богдан

Стоян си шура Радула,
повика на старо госке.
Стоян на Рада думаше:
- Я иди, Радо, я иди,
с ковани менци на геран,
бистра ми вода донеси,
заколи тлъста пауна,
направи гостби секакви,
че да си викам шура Радула,
на старо госке да дойде.
Имали бърде двояно.
Рада дава Стояну
бистра водица,
на шура Радула дала
върла ракия.
Поиле го шура Радула,
поиле го, докъде го упоиле,
Стоян си го благо попита:
- Шуре ле, Радуле,
кога обрахте Босиловград,
по колко пари делихте?
- По малко пари сме делили,
по три шинчета жълтици
и по три шинчета бели пари.
Стоян му наопак ръце върже
и букагии на ноге турне.
Извел си коня зелена
и си при бюлюкбашия отиде.
Викали да хванат шура Радула.
Отишъл Стоян при сестра си,
при сестра си Петкана,
на шура Радула конопци
от руке да мане казала,
а он букагии със зъби сам че отключи.
Стоян говори Петкану:
- Я изнес мъжко детенце на вратница,
та много да го дарувам.
И он му главата отреже.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009