* * *

Лютица Богдан

Седнал Богдан, Богдане,
вечеря да си вечеря
с негова стара майчица,
хем си вечеря вечеря,
хем се под мустак подсмихва.
Мама Богдан думаше:
- Богдане, синко Богдане,
що си вечеря вечеряш
и се под мустак подсмихваш?
Дали ти е гостба неугодна,
дали ти е вино неублаго,
или на моята старост?
Богдан мама си думаше:
- Гостба ми, мамо, угодна,
вино ми, мамо, ублаго,
старост ти, мамо, от Бога.
Снощи съм писмо получил
от нашия зет Радула.
В писмото, мамо, пишеше -
страшно е кале заправил,
все от юнашки глави, хайдушки.
една му глава не стига
калето да си направи
и на калето кубето.
Кани ме, мамо, моли ме,
да ида, да се поборим.
Който от двама надвие,
той ще си калето донаправи
и на калето кубето!
Мама Богдан думаше:
- Богдане, Бог да те убие,
да станеш, синко, да идеш,
на зетя си да помогнеш
да си калето направи
и на калето кубето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009