* * *

Лютица Богдан

Седнал ми е Богдан да яде
да яде, още да пие,
с негова вярна дружина.
Мама му диван седеше
и им чашите пълнеше.
Мама Богдану думаше:
- Богдане, мама, Богдане,
кат' ядеш, мама, кат' пиеш,
що се под мустак подсмиваш
на мойте стари старини?
Богдан мама си думаше:
- Аз не се на теб подсмивам,
а най ми на ум дошло -
на гости, мамо, да ида,
в какини Мандалинини,
на гости, мамо, и на повратки.
Я ми чантите приготви
и ми кончето назоби,
и с руйно го вино напой.
Мама му чанти приготви
и му кончето назоби,
назоби, още и напои.
Богдан се конче покачи
и за какини си потегли.
Като на порти пристигна
конче му с крак тропаше,
а Богдан си лопаше.
Че е кака му излязла
и си Богдана посрещна.
Конче в яхъри укара,
Богдан си в хладни мази уведе.
Тежка го дрямка нападна,
легна си Богдан, та заспа.
Че го е сестра му вързала,
краката, още ръцете.
Кат' си навън излезе,
Радан се от къра връща.
Мандалина Радану дума:
- Цял ден ходиш и търсиш,
никаква лова не носиш.
Аз у дома си стоя
и си лова улових.
Кат' си в маза отидоха
Радин си Богдана подритна.
Че се Богдан събуди,
сичко е Богдан разбрал
и на батя си думаше:
- Тук не ми глава отрязвай,
най ме сред село изведи,
да гледа мало и голямо
как ще ми глава отрежеш.
Кат' са сред село стигнали,
цяло се село събрало.
Богдан батя си продума:
- Тук не ми глава отрязвай,
че има хора сякакви.
Най ме в поле изведи,
там да си гроб изкопая.
Кат' са в поле отишли,
Богдан си гроба изкопа
и на батя си продума:
- Я ми краката отвържи,
сам в гроба да вляза.
Кат' му краката отвързал,
Богдан си сабя той взема
и на Радин глава отрязва.
Тогаз е в тях отишел,
и на кака си глава отряза,
на майка си армаган я занесе.
Кат' го майка му видяла,
люто го клетви проклела:
- Да се провалиш, мама, проседиш,
на кака си живота дет взема.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009