* * *

Лютица Богдан

Кренал Марко на лова да иде
и покара черна врана коня,
на друм го е дремка нападнала,
па си легна Марко да си преспи.
На сон му е стара баба дошла,
та на Марко вели, ем говори:
- Стани, Марко, ега ич не станеш!
Повърни се, Марко, нанадзаде
да си видиш, Марко, млади Марко,
каква ти е пакос направена -
турци ти са двори изпънили,
двори ти са прекоп прекопали,
мали врати ти са потрошили,
стара майка у кървове лежи,
сестра Яна далек откарана.
Ка си дочу Марко, млади Марко,
повърна се Марко нанадзаде.
Турци му са двори изпънили,
двори му са прекоп прекопили,
малки врати му са потрошили,
стара макя у кървове лежи,
сестра Яна далек откарана.
Па се чуди Марко що да прави -
дали двори Марко да заравни,
дали врати Марко да направи,
дали майка от кърви да вади,
или д'иде сестра да си тера.
Проговаря Марковата коня:
- Ой ле, Марко, мой чорбаджия,
я си слушай какво ке ти кажа -
стига стоя, Марко, та се чуди,
заравни си твои равни двори,
направи си твои мали врата,
извади си макя от кървове,
па си иди сестра да доведеш!
Ка си дочу Марко, млади Марко,
заравнил е негови дворове,
направил е Марко мали врата,
извадил е макя от кървове,
па си ошел сестра да си тера.
Па си ойде у Арапска земя,
там си найде неговата сестра,
дека седи на високи чардак.
Я Марко й вели, ем говори:
- Ой ле, сестро, ой ле, мила сестро,
я спадни си от високи чардак,
та ми подай, сестро, студна вода,
заре ми е уста погорела!
Я сестра му вели, ем говори;:
- Ой ле, братко, ой ле, мили братко,
ние вода тука не пиеме,
я влезни си в дибоки земници,
тамо има вино и ракия!
Ка си дочул Марко, млади Марко,
влезнал си е в дибоки зимници.
Клета да е неговата сестра,
заключи го в дибоки зимници.
Като дойде Черна Арапина,
я Яна му вели ем говори:
- Ол те тебе, Черна Арапино
я си слушай какво ке ти кажа,
я си влезни в дибоки зимници
да си видиш какво чудо има!
Като дочу Черна арапина,
влезнал си е в дибоки зимници.
Що ке тамо Арап да намери?
тамо си е Марко, млади Марко.
Я Марко му вели, ем говори:
- Ой те тебе, зето Арапино,
я си слушай какво ке ти кажа -
айде ние двама да си одим
да си одим по гора зелена!
Като дочу Черна Арапина,
па креная двама да си одат,
я Марко му вели ем говори:
- Ой те тебе, зето Арапино,
я оди си тизека пред мене,
заре пътя язека не знаем.
Като дочу Черна арапина,
отмина си напред да си оди,
па си бръкна Марко у пояси,
та извади тая остра сабя,
та погуби Черна Арапина.
Па се върна Марко наназаде,
там погуби неговата сестра,
па си яхна черна врана коня,
па си ойде Марко дори дома,
та на макя вели ем говори;:
- Ой те тебе, мале, стара мале,
я намерих моя мила сестра,
намерих я у Черен Арапин,
та ги, мале, двамата погубих!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009