* * *

Лютица Богдан

Седнал е Богдан Лютица
да яде Богдан, да пие,
мама му диван седеше,
цъклена чашка държеше,
цъклена, та билюрена,
червено вино налива,
червено, червен пелинаш,
на Богдана я подава.
Богдан си чашка поема,
поема и я запива,
и се под мустак подсмива.
Мама Богдани думаше::
- Богдане, мило мамино,
като чашката поемаш,
поемаш и я запиваш,
на мене ми се присмиваш,
на мойте стари старини,
на мойте трудни години!
Да станеш, мама, като мен,
да отхраниш сина като теб,
на диван да му поседиш,
цъклена чашка да му държиш,
червено вино наливаш,
червено, червен пелинаш,
да видиш, мама, да видиш
какво е мъчно на мене,
кат' се на мене присмиваш,
на мойте стари старини!
Богдан майну си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
язи се на теб не присмивам,
на твойте стари старини,
на твойте стари години -
помниш ли, мамо, знаеш, ли,
'гито бях язе мъничък,
мъничък, мамо, дребничък,
във злати, мамо, пелени,
във злато, мамо, повойче,
'гито сестрата женихме,
сестрата, бре, Мандалина,
за зетя, мамо, Радина?
Мене ми наум пододе
сестрата д' ида да видя,
сестрата, бре, Мандалина,
и зетя, мамо, Радина.
И мама му се зарадва.
Че влезе в нови яхъри,
извади конче хранено,
хранено, пък не карано,
че го оседла, обюзда,
със бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои.
Като го Богдан възседна,
доде се Богдан направи,
на зенгията да стъпи,
че той се, джанъм, прехвърли,
триста хвърлея прехвърли,
на белилята пристигна.
Момите платна белеха,
булките ризи перяха.
Богдан на моми думаше:
- Моми ми, бре, млади булки,
че дей тука Радина,
Радина, млади войвода,
Радиновите сараи?
Че се момите сбутваха,
пък се булките сдумваха:
- Богдане, младо юначе,
къде щеш, джанъм, да идеш,
право с очите в огъня -
че той е върли айдутин,
Богдане, ще те убие,
Богдане, ще те затрие!
Като си Богдан пристигна,
кака му на двора стоеше,
мали си крави доеше,
пътник си по път вървеше
и си за конак питаше:
- Има ли конак за пътник,
таз вечер да пренощува?
И кака му се зарадва,
че си й лов уловила.
Че си пътниче уведе,
в ладни го мази заведе,
с руйно го вино напои,
дури си Радин довтаса.
Като си Радин довтаса,
тя на Радина думаше:
- Радине, млада войвода,
да знаеш, ала не знаеш
каква се й лова хванала
в нашите ладни зимници?!
И кат си Радин отиде,
наточи червен пелинаш,
че си Богдана напои.
Богдан Радини думаше:
- Радине, млада войвода,
бре, стига сте ме поили,
в возилницата да вляза,
и пак ще сух да изляза...
Та че се Богдан поупи,
та че го хвана Радина,
че му ръцете завърза,
веки ще да го заколи,
тогаз се Богдан обади:
- Байно ле, бачо Радине,
недей ме тука закаля,
ами ме, байне, изнеси
в сред село, на сокаците,
в сред село, на боклуците -
да види мало, голямо,
как коли зетя шуря си!
И Радин го й извадил
в сред село, на сокаците,
в сред село, на боклуците -
да види мало, голямо,
как коли зетя шуря си!
Като го Радин извади,
че се е Богдан замолил:
- Зетко ле, зетко Радине,
я ми ръката отвържи,
ръката, още дясната,
да бръкна в коюн джобове,
аризма ще си арижа
на твойто мъжко детенце,
дето й на мене кръстено,
дето го викат Богданчо!
Като го Радин отвърза,
че бръкна в коюн джобове,
не си аризма ариза,
ами си ножче извади,
извади ножче черкезче,
че си въжата изряза,
че си Радина улови,
че му кожата дереше
и си Радина питаше:
- Радине, млада войвода,
чапкен ли аба ще носиш
или дишови калцуни?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009