* * *

Лютица Богдан

Радил за Марийка проводи,
а Богдан тях не я дава.
Марийка му млада пристана.
Богдан мами си думаше:
- Ще ида, мамо, ще ида,
на пътя да ги достигна,
къс по къс ще ги направя,
по драчки ще ги покача.
Че стана Богдан, Богданчо,
изкара конче хранено,
хранено пък некарано,
че го напои, назоби,
с пъстри го смоци припаса,
че се на конче възметна.
Отдето мина Богданчо
мъгли и прахове вдигаше.
На пътя среща девойки
и на девойки думаше:
- Где седи Радил хайдутина,
къде седи, къде му е къщата?
- Юначе, дългопътниче,
из туй сокаче нагоре,
там седи Радил хайдутин.
Богдан си конче пришпори,
конче му порти прескочи,
Марийка навън излезе,
а че го води, заведе
у нейни къщи високи,
у нейни изби дълбоки,
че го поила, поила
с вино и с ракия.
Ни се Богданчо опива,
ни се Марийка оставя.
С татул го поила,
тогаз се опил Богданчо,
ръце му и крака вързала
с тънки-тънки синджири
и си навънка излезе.
И Радил ми се зададе
със седемдесет юнака,
със седем зелени байряка.
Марийка дума Радила:
- Радиле, Радил войводо,
ти като ходиш, Радиле,
какъв си улов улови?
Ази кат съм жена в къщи
една си лова улових,
нашият баш душманин.
Я Радил ще го заколи,
я Богдан там му се моли:
- Свако ле, свако Радиле,
я ми ръката развържи,
ръката, макар дясната.
Че му ръката отвърза,
кат се наляво засука,
на Радил глава отряза,
в конска я торба напълни,
Марийки глава отряза,
че се качи, възметна,
право у тях си отива.
Майка му отвън излезе,
тя на Богдана думаше:
- К'во ми проводи кака ти?
- Кака ти, мамо, проводи
две дини с милините.
Като погледна майка му -
не било дини с милини,
най било глави човешки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009